!

това е

няма, няма друго такова врязване (писане не, това е авто-ейдосо-|доксо|графия). но няма да се откажа да търся подобно.

а дотогава няма да има кой да те с-подоби, безподобен, безсмъртен, без(с)менен, безквасно-хлебен. кой да те запита. and i know you're bloody happy with this. cos "(i) know your moves/moods.." and all the rest

VERTE (upd 081208)

не мога да не наруша говеенето си; не и заради димитри. !здрав и светъл, джимо

инсталация 'от кал и слама' върху хартиена каша от развити и киснати в -- и тук с грижата на добър стопанин не мога да не кажа без ограничения в какво, масури хвойна за пристрастени към бате джимо и неговата така сладка за вдишване и възмездна при изпускане пара над всички и всяка купа 'тулумби с механични помпи', навсякъде.

обичам го този весел яков. (уговарям: брат на Словото, о, да; разбира се, че ще дръзна да го напомня отново)

..още догонвам палците си, боя се дали ще си ги позная, всъщност такова е клишето, сигурна съм - няма, безстрашно сигурна, но и знам: една балерина ме чака зад ъгъла на превала ни, нашия общ предел:: една изящна малка жена, родена днес, за да я обичам и аз както мога.

нежният овал на лицето ти. да обрасне дано, да сдобие лупус, себеспасително. облата строгост на ръцете ми, намагнитени от самото желание да докоснат внезапно избуяла от очите коса, да я мачкат, да се пукат ароматни мехури страст изот луковиците й, но все пак съкрушени да го обгърнат толкова завинаги непроменимо гладък: меко надиплена падина за всяка достатъчно остро посичаща ръка, годна да посее перфидността си с ревнивия замах на гробна лопата. противно, предателски крехък овал, пронизително лъснал насред мъглата, обелен. над нас (а кои сме ние? да отброим: моето ничие лице и моите ръце-ръце на всички), се свличат дрипави облаци, тропосферна проказа, оголваща гръбнака на светкавица. наежват въздуха, който съзаклятнически се прокашля край нас. случайното огледало (на езика) ме излюби и изплю, без да трепне дори. сега осиновявам наново ръцете си, изземам ги от всички поради безстопанственост, крещя, пожелавам се, за да не ме изпреварят, и забивам кокалчета в меката кал на бузите и вдълбаните сенки на слепите си очи, проблясващата по устните сподавена музика, убийствената синхармонична агония на негодуванието трябваше да съм другаде вече, укрита отдавна, отляла от лицето си туфа глог, иисусов трън, папрат; има ли значение, щом камъните са навсякъде. коса, кости, нокти, кожа, благословени ли да сме, всички ние, с такова удържане на разложението? знаменателно, макар че аз поне не съм искала подаръци, боже. боже?.

но, преди всичко и далеч преди ъгъла - no qtr на оловните zepp за стойката ти, упойваща в. думи като herstory са сякаш намислени за теб. [казвам го без всякаква жалост и нота мизоандрия или оня злощастен, несполучливо самодо/из/вършил се -изъм с ф.]. така. нататък?)

неведнъж специфично пръхкавата лайм свежест на джованна е била избложвана тук; и няма как иначе.

! петък, галерия 'кръг+', 1900, ваня, "мистър уан", синкавите устни на небрежния ангел и всички оставащи

самопохищавайки се с възторг по никое време, ψ пропява вярно yψιλον..
нека бъде записано тук: щастлива, аз съм щ а с т л и в а.

well well. дори не се наложи да се протягам; само се взирах дълго в тъмното да я видя: d'yer mak'er k., my dy(e)ing bride
седмицата ще е напълно полинормална, щом тъкмо тя шупна в понеделника ми

blublu: еу(дис)фория на мембраните, фиксация без вроговяване. пренос или миграция на смисли между мемите/изкуствата? 'преводът' във/чрез визуализация: 'носещи' цветове; катурващ семиозис, нахлуване и самонастаняване. (в картина). обръщане, еротика на усвояването и разполагането в чуждостта. trans-latio <-> kata-strephein! ех.. искам тези -- или поне такива, сънища за хремавите си вечер ириси.

лллле. без о!

^^ се засрамва и с обичайното си простодушие се опитва да отговори на въпроса, що не обичаш като мислиш in en, да го казваш на бг? към предния пост, където се самонаричам беден готов за консумация коматозен непотърсен празнословещ бункер. some random tipto(ngu)e examples of mine to argue upon:

>>his cold pressed cheval glass suits her pretty-fissure prom night and own fist. неговото студено пресовано подвижно огледало пасва на балната й вечер с красиви фисури, а и на собствения му юмрук.
>>ai no corrida plotting ain't no good. dammit, itz therapy pedlock guaranteed. better use sum incarceration or get the fuck estranged for a while, you cocked up morsel. зарежи заговори тип ai no corrida. 'би му меча, гарантира само задръстване от пешеход(к)(ци)(ещи) в терапията. вземи пробвай с опандизване или се дистанцирай за малко, шбн дребно човече такова.
>>ahuahu you? пак ли ти, wе?/ае, я мини на отсрещния, а? (окок, това е бразилско-американски сленг)
>>use them ring finger for a ring road to reach her. lady's no ring-ring; shez got every word in 'cl/ass'. що не пробваш с безименния да направиш обиколен път да я стигнеш. тази дама не е на повикване; тя има всяка дума в 'cl/ass'.)

::ааааадски много дефицити, м? (н!о! никога досега не ми е било тясно в майчиния ми.)

наблюдавам с неприятно чувство идиотското дебелокожие, с което понасям периодичното си накуцване по собствените си фрустрации върху свода от думи-за-избягване /непоносими думи/оброци/заричания/--, странно как все още заеквайки върху първата в списъка:
л ю б и м

л. банди - хмх. тук съм ужасно натраплива и ревнива. ето, днес избирам да посоча (за кой ли път) към мегадет, заради ето това откритие, снаждащо инцизиите ми с органични конци

после - л. чело интерпретатори - йо йо ма, джаки дю пре, мстислав ростропович, йосиф файгелсон, анатоли кръстев, джулиън ллойд-уебър

неминуемо услужливо тук се умества и упражнението върху противната думичка със задавено форсиране при фразата
л. чело композитори - исак албениц, камий сен-санс, габриел форе, луиджи бокерини, йозеф хайдн, бенедето марчело, огюст франшом,
колкото да се задъхам отново, както при трибюта към дю пре наскоро, за да си - И СИ ГО - записвам, че ориентът май припознава най-правилно великанския в живота ми форе. и далечният близък изток. или, най-малкото, това са ми чувствено най-близките от прослушаните интерпретации, предвид как звучи абаносовият ми гриф на тези две л.пиеси ,,


което, poor me, ready-to-serve comatose unclaimed bunkum bunker, е о т в р а т и т е л е н стрип-към-лексиконен (или там някъде) макиаж на бездруго еклектично рошавата ми градина красиви черни бурени и врани. тази тук. (дано поне тази гадост е лечима^]

усмивката:: отново опити в това привидно толкова несложно, каучуково изкуство; естествено бледи и извеяни. очевидно дъвката ми е биоразградима /все още/, цикория, не гума.

The Cello. Ten Minutes Older. особено този -- шорт на майк фигис

pheme.

!!наистина прелест; и направо душеспасително от mustdie списъка нататък. )

разтежение в унциала, стъкло, слизеста актиния по
устните

"..междуцарствие, където да достигна минискулите на мъха ти.."

аз съм мръсна пяна по твоята гладка вода и водно стъкло за кристалната ти градина*, пожела да ме нашариш витражно, но аз гася черна вар за белите ти полярни нощи и стъклото ми е духано. аз никога никъде не пристигнах, защото все не тръгвах
.лекувай се от мен, исидоре


*а gallery of homegrowns

не искам ralentando, а да спра да се ужасявам от мисълта, че това темпо е възможно да ме сполети, защото не помня как да се разполагам в този ритъм. относно глокални заговори, като например да се 'брендират' жизнеспособни и все пак междуособни и сътресителни конструкти като slow life, лингва (култура) франка, the long tail, non-tutored education, мафиотизация на рода/етнически и джендър/, ambulart и ред други, ето кога ще съм окей с тях (с постановчиците/отговорните за постпродукцията им, разбира се; нямам никакви претенции към сценария и режисурата. да, съзнавам, че това е опортюнизъм):

когато/ако цялата либерална общност се наговори да се откаже от наличност (наличен е само унитарен и монаден принцип или цивилизат като БОГ, например) и го замени с разполагаемост. детронирайте наличност, пичове. толкова е wanky, дори само екзистенциалистки погледнато.

signed: Disposable yet, to be available soon

офтопик: !цвети!, вече наистина lil princess is back..

place-kick > grüβ für dich, rollin [strahl-]stein >>


! свитъците*, разбира се в превод на гръмоизвержително добрия зашев,


(като полагаме, че (i) пастишът е blaxploitation и (i') нощем сме бели наистина, с вариант: смъртта все пак е бяла)



*завръщането възпитава в усещането, че си бил другаде. някъде изобщо. говоря строго за себе си, която се връщам в този текст, не за себе си или другиго, който все се завръща. пък и (нали) толкова големи като суифт и русо са използвали думичката "модерно" като ругатня.

аман от суфийски чворове в гладкото лико на толкова крехката ми δόξα, образуващи ронливи праханки и хиляди прагчета,

прагчета и микроводопади; микросътресения; микронекрози. илюзията [за движение] е пълна; при иначе не по-малко пълен покой. still.

така или иначе, идвам просто; навлизам само по отрицание и няколко антиклинали, някои завинаги плешиви, други залесени, когато пожелаят, но все така сводести: съвършената литота. бялата власеница на апофатиката. 'ромоли, моля те; пей се, непоносимо моя..'. а сетне не забрави да погали пантерата в мен, да извие гръбнака й, да я подчини. невинна съм: глосолалията е пожелана, дивата укротена. -

а всъщност е просто тихо, съзаклятнически тихо. и упокоено.

цветя в цевта за теб, сладка к., my dy(e)ing bride, малко преди горещниците; празнувам те така:



танцуващи числа в копривната ми треска оцветяват мехурите по ръцете ти. you will find me if you want me in the garden unless all the less..; alas


--
p.s. в твоя чест натъпках такова количество маково семе в кондензираното мляко, че спокойно можеш да извиеш [ръцете на] старата антена в удобна за теб композиция и да я смениш с поникналата в тила ми }

нямам идея какво е качено във vbox7 или тубето; но тези тук са двудневно пресни и не по-малко realdeal. отрадно /последното също и напълно буквално, за онези, които знаят)/

залагам скалп, а и повече, че поне догодина ще се занеса. !особено ако си вземат дейв ломбардо обратно, hOOoly sht. >макар да ги познавам само със south of heaven, reign in bl88d & seasons in the abyss тавите, знам ги както никой друг, I bet. got the balls for it; simple>>>

rapidshare е вълчица под кръглата днес, затова пък доброто старо тубе е като някой, който не може да отказва.
//проборката е крайно трудна, или поне не по-малко -емка, сравнено с наскоро, когато трябваше да защитавам емпирически защо, по д.волите, настоявам на дълбоките пурпурни именно с Гилън, мегалюбимите флуидно розови с Уотърс /най-вече: макар че можеше да бъде Барет, нали/, или лос манификос Ака/Дака тъкмо с Бон Скот.// и все пак:

soutaheav'n
bl8dy rain
empty i's enslave da creation
man da torrry
a multitude of seasons

[тагове: dent. dentine. ca-denza.mustev tried more than a thousand f a c e s*]

! yukio mishima




!безподобно красив и секси.. (откога започвам да уча q-понски?!?>>думата е подарък) живот в символа и все пред прага на символността като реактив, волунтарист на образа. астматик на националната култура..: стръкче подпетена с роса трева, коeто прелестно щръква в пробутвания напоследък букет сухи корени [лбгт.nazi.псевдо.'шествие'.централен фациалис.factoring вместо купуване на дългове.floccipaucinihilipillification демо.offroad вместо underground.и пр.]. такъв вид пулпа, която укротява и най-сития зад бента на Огромния Андрогинен Корем. bleh.

*с благодарности към Джованна ::

!виж 'Лека нощ', но можеш и да пробиеш кътник, за да си източиш малко дентин в ритуално очистително 'кръво'пускане, о 'Всичко ще се забрави, момчета'. или да се сдобиеш с време като се източиш (-извървиш, разбирай също и изнижеш, отдясно, именно-) отидеш на изток с 'Думигълтач'-а, понеже "тялото ти е плитчината". и всичко останало, ако вече не си останал целият. NB! екстатична за четене - форма, напрегната в яйце. Тя. [ако по изключение не бъркам, във всички старославянски езици ж.р. за елементите/стихиите възниква от едно много множествено мн.ч.]

[..] Кто головой виноват,
что уснул на восток,
назад?
[..]
Кажется, кожица
(легкий такой мешок
мяса и косточек)
ходит наискосок, [..]

>> томителна, утолителна, заклинателна, ниска земя-висока[гърбава] змия, неудобна и пружинираща, дъхаво бодхи и малък глинен недоносен буда, кречетало за неми, пролазила слепота, съскащо стило, отневолено дада, етюд за напрегната капка мастило, стакан и бяла ризница, картезианство в стила, война, .. трудна дори за измисляне повторно, oneinabillion върдж

!, цялото небе на ирландия под петите й и гърлото на ефрат в сутрешното й с вода, моля.

squared

ето как изглеждаше единствената ми кукла някога. същата, за която ..двете неоспоримости: че така и не я родих и че я открих в портфолиото на el правят хубав квадрат, sort of. ^>

не съм била добра;) /не съм писала/ от март; но посвещавам на северния, заради шанса за онемяване.


невинаги лятото ме разгневява и прави оцеляваща/свирепа, но - обикновено>>

таговете днес: utility котиледон фракции оцеляване-във-фрагмент(а) хрущялна екология на 'културата'.

соматизация на ърбан депресията:: плачещите капчуци на климатиците. в строгите термини на етимологията, каквато е прищъпната в злощастната си утилитарна разпотребеност и инструментализация (с извинение, откачила съм си сговорчивата, самомнително-уговаряща глава днес от закачалката в антрето и блудствам с езика), да оцелееш е като да останеш цял. следователно, фрагментиран, може да се окажеш не съвсем оцелял per se. но не можеш да не харесаш именно тази мяра цивилно потребленска скаларност, пищна и изпъстрена със стада, които се от/изхранват с културемичните припадъци (изблици, еякулации) на предвзетото за "култура", "история", апроприиращи с намигване и други кодове на маловерието самоочевидната нищожност/недействителност на въпросните "наличности", от една страна, и, от друга, самоугнетяващи се солиптични йововци, всъщност единствен йов, отдаден на самосегрегацията [на себе си от себе] си, разсъбличащ се сам от горните предвзетости и самонаказващ се с ожесточаване, грубост и лишеност от памет и преди всичко, от: благините на маслодайната роза, договорените стигматизации в солидарно 'притежавани' истории, образи, цени, от приютите на магически комуни като тази на техниките на съгласно и съвместно нищоказване-та-дано-не-сгрешим, и леснините на привидно общите широки и изравнени пътища, накратко: един гладуващ протоплазмено множествен дивак, измежду които (втория чешит) съм и аз. уязвимостите и съешеностите ни с времето са само трошлива розетка от принадени стойности в парниково-емисионното всеобщо изчакване.. суб- или сугубо- не е никакъв избор, go back to homepage или ресто, ако вече си снесъл.

;) сякаш дължа на някого този отчайващо уговоръчен рапрошман към себе си горе. а ето разписани и обещаните тагове от последните дни, някои, разбира се:

поредният нежен обстрел с [пепел от] рафлезии от джованна; измъквам си дири от нея всеки път като котиледони от ягода, непокривани със слама, диви ягоди, без полета и завинаги.

втрисащо добър максим >> рапсодия в синьо > литнали кожи, съдрани от ближните ризи.

великолепно сдвояване с усилване: каша се сменя с чорба, профирно убийствен любомир. и задължителните postdata (напоследък всички повиквания към сървъра са bad request, поне моите:)): мързеливото око на утрото, единственият начин е другият.

принципът:
йов, разигран като one-touch strip[teas]per, само дръпни връвчицата и кожата му ще обелиш до розово, роди го сега. така. пак йов, поврага.

великденски зайци, grave, poco a poco:
бодхи, измършавяващо до "стръкче трева". и единственото сигурно следствие е още едно заспиване, този път - мхм.. собственото ми.

очите протичат, а maghreb, тази хранилка за политическия сад на ръждива франция, тиражира миражите на някаква извънредност, до премаляване. косото око на скуката гледа право към отклонението. транс и индийска goa.

смъртни като задънени улици, красивите жени са бавно отминаване, а влагата им не достига земята, заради високата евапотранспирация в тропическите гори на суетата им. да, кога ли всъщност сме се произнасяли обути?

и още малко абсент с лед в неправилни форми:: shellac, the end of radio. ето, събувам се, т.е., млъквам и спирам с петинга на езика.

^/

Кембъла.

majesty, ужасно прекрасен сте за ужасно прекрасната. мога само да добавя следното:

Abyssus abyssum invocat in voce cataractarum tuarum; omnes gurgites tui et fluctus tui super me transierunt.

или, в моите си идиосинкразии, обез- или, най-паче, разезичено-предезикови, Райна си е за отбелязване/обичане най-малко поради следните необорими положения:

тя е изначално претеритна. недосегаема, като така.

тя е удобно синдикирана мултитаскинг машинка, която не можеш да не си позволиш.

тя е плацебо за всички иатрогенно увредени и мейнстрийм лекарство за всеки здрав.

тя е приказка.

(да се наредя на опашката и аз да кажа колко си я. ))

emo krappenshite.


едно от наистина най-еротическите видения за помлялата толкова любими извънредници miss h.

е ето този AIC текст::

Down in a Hole
Bury me softly in this womb
I give this part of me for you
Sand rains down and here I sit
Holding rare flowers in her tomb...in bloom

Down in a hole and I don't know if I can be saved
See my heart I decorate it like a grave
You don't understand who they
Thought I was supposed to be
Look at me now a man
Who won't let himself be

Down in a hole, feelin so small
Down in a hole, losin my soul
I'd like to fly,
But my wings have been so denied

Down in a hole and they've put all
The stones in their place
I've eaten the sun so my tongue
Has been burned of the taste
I have been guilty of kicking myself in the teeth
I will speak no more
Of my feelings beneath

Down in a hole, feelin so small
Down in a hole, losin my soul
I'd like to fly but my
Wings have been so denied

Bury me softly in this womb
Oh I want to be inside of you
I give this part of me for you
Oh I want to be inside of you
Sand rains down and here I sit
Holding rare flowers (oh I want to be inside of you)
In a tomb...in bloom
Oh I want to be inside...

Down in a hole, feelin so small
Down in a hole, losin my soul
Down in a hole, feelin so small
Down in a hole, outta control
I'd like to fly but my
Wings have been so denied



----
извършвам този помен на Layne днес, з-то и тогава установиха смъртта му с 15 дни закъснение. съзнавам, че e най-малкото wanky да го правя така, но __. помагат ми също и
нетърпимата естественост на голите охлюви
would you?
cleanly delivered
and taken easier in a nutshell
if u r to unrot your apple
както и rooster, no excuses, them bones, bleed the freak, heaven beside you, .. боже, любим иронически прищъп е, че с толкова синилка, нещо старо, нещо ново и нещо назаем си е цяла сватба. но все пак, sustenance is stolen. светла ти памет, Layne.

fawk, съвсем не се харесвам лигавеща се, но (квалификациите са скоро, понеже :JJ)
всъщност капризнича около откритието какво означава балканизация. след плутонизация/плутонизирам това е вторият термин, който си шортлиствам от години насам като речников омнибус на една безпомощност, тази на 'дървения' ерзац език, едновременно протетичен и изпъстрен с елипси, с (и в) който, без да се солидаризирам, явно и аз конюнктурнича. /] уф.

прозорци, emo, синилка

индигото на Деметриъс /*Воев

Черни прозорци,
отворени от нея,
за да вляза
при тръпнещите й пръсти.

Аз дойдох през заснежени гори
в търсещите й ръце. (...)

Прозрачен съм
на твоята светлина.
Тя свети оттук
- през кожата ми.

Приеми ме, синьо момиче,
да изпълня стаята ти.
Изтупай снега от крилете ми.
Не ме боли.

Идвах към теб
през сезоните,
за да танцуваме
в твоята моя луна. (...)

тлеещото синьо на разложението в моргата
in space the stars are no nearer,
they just glitter like a morgue

и о, поврага, чистото ноуменално синьо на благовидната морда на Bri W. aka Marilyn Manson norm life baby, we're quitters and we're sober

очите ми никога повече сини, или мастилото на правдив до отчаяние орнамент върху игла, вдяваща се сама в конеца на най-желания клуп. урфеномен на продължила повече от четвърт век мизерстваща тропоска върху безпомощно отвъргнати, бидейки ничии, тропи, и всуе изломотени тропари за "смисъл". разбира се, моята; аз съм този mizar (поне на 'македонски' e ok-word ))

до металния и кално-син carnage на
I have guided my bones
Through some voltage
And I love them still


и винагивинаги зад ултрамаринената отмала на онова правиш очите ми сини, мила, дочуто от гарвана, разкаяно красив и внезапен.., който влита и бавно изплува от маранята. и самата мараня, лилаво отневолен от рамката на друг един прозорец конденз.


или всяко друго синьо. навсякъде.


----/--

../.
един прелъстителен серафим, панджендър версия 7.0 на йезавел, справедливо ме описа като редундантна. и несправедливо ми приписа родственост ((, got ticks & leeches от което. ще се санирам с новите стари тредове в iscid и със стан!, от озъртане за когото ми се отвориха джобове в дъната /очните. но пак ще ходя по ръба на сянката, премятайки по недъгавия си език стружки от примерно този тъмен кавър на bronski bt. ..

напоследък приобретих някои нови хора в блогрола си; щастлива съм да са там, дано не ги простудя само /проветриво е при мен. но ето кого - съвсем не новодомец )) чета ab novo.
не, няма да го хиперлинквам още веднъж, ще метастазира /и бенката;)

джованна..! изящна като пневма и почтена към езика като струя олово преди алхимията или пеещите сфери на кеплер. напомня ми троглодитите, с които преди време споходи моя geschwatz

wooooooow.

не знам с какво си го заслужих този ден и всичката му евристика, но -- колажът е следният:

след дълго моржуване, горещата пара на джимо образува слънца по лицето като от пръсване поради лоша адхезия на материала


http://www.kultura.bg/article.php?id=13808

за 'заоблените' ръбове на пропастта; настояването/утешението, че форматите, с които изкуството днес реферира, направлява, задоволява, са все още повече забавни, отколкото оскърбителни. за корпоративния инстинкт и очистващото в пънка, разбиран като напукване на неми устни, за да очудесят крясък по инстинктивен почин; за безалтернативността на пачуърка, холограмите и статуите на езика. наистина, крайно време беше да си купя по-голяма квота за вредни емисии, защото всякак искам да издишам все повече зловоние - то поне е искрено, и да си плащам за това. само още малко макабризъм да ще да ме споходи. и понеже разговорът споменава ед бърнайс, да допълня деси (бошнакова>, усмихвам се само като си представя неразумно красивата ти къдравина и всички други хогартови символи по тебе:) с редундантната си памет и непускан от кватернера full disk scan, с каквото се сещам:
за да си продава маститият му клиент камионите, бърнайс лобира за построяването на магистрален тип пътища. закуската за шампиони бекон с яйца дължиш на него, myomy ) пак същият повишава продажбите на пиана, като възпитава снобия у "професионални домакини". убеждава цялото юес съсайъти в някакси-обективно-непреодолимата-потребност от участие във войната. мдам, зиги фройд във вените му е съвсем всерьез. еднакво талантлив в това да накара целия окцидентум да пропуши тютюн и пие уиски, и сетне по правителствена програма да бори тъкмо това, филтрирайки заедно със сборна формация от тийнейджъри в политическото изкуство и велики магистри в политиката на изкуството цялата холивуд и рекламна прокис, например; и само например, защото паметта ми е по-невярна от краката ми.

после.. северният пише все по-умопомрачително (добре), или моят ум просветва на тъмно, не знам. но точно така исках да пише, особено кантовете. и не мога да не го чета. не, не. монументален. интрузивен. свлачищен, сривен. да не споменаваме и - пълен с подаръци.. непоносимо щедър..

http://lachistein.com/
на практика, с тоя пич почна денят ми. не личният, просто "денят ми", не "денят си", без оглед на всякаква възвратна семантика или музикантска нотация. интересна храна, вкусна, много. сандалово дърво и ечемик, редуващи се с кипване в гласа и някаква неоготик серенадност. неустоим, в целом, а ако не прибързвам, и във фрагмент, всеки фрагмент. само леко примижавам пред, примерно, ето това издевателско заиграване, въпреки очевидно старателно преплакнатия добродушен хумор в него. ще го чакам да отболее този му старлетски (да се чете 'пан'-gender) ентусиазъм само, защото ми идва в повече. искам

т р о г а т е л н о изкуство. никакъв вагнер. патосът на знам, че си отивам, тъй че можеш да ми вярваш. не е за вярване само, че имаш право и да не ми. ето толкова трогателно. и оголена жица. разбира се, с дисторшън, от който струи цветна звукова вълна.
искам да си намеря отново махарадж, онази румънска банда маргинали; много. но --
а, и наистина съм обсебена. което трябва да ме осебесява и така да се събуждам все по-правилна, при мен нали такава е индукцията.

..автоспам (аман от antifishing tools и любов;) :: anna-varney е удивително нелеполепие, фигура на самозаченатия траур, пристъпващ към същия онзи връхлитащ през ноември vile ocean of violaceous violas violating silence (с изметната от влагата глосолалия). да, cantodea е enchanter с оголен до chant нерв. вдишвам кратко и опипвам стените на барокамерата: познати са! навярно същото покорство пред a.v. са усетили peace love & pitbulls или дори онази любима торба кокали marilyn manson ..ш...бан буквояд, но като казах покорство.. (катржина, която е в статус "не съм аз, това е крак, в смисъл, crack:)", да си понесе вината и водките заради този ми безизкусен, че и безвкусен, stream of consciousness, но) се сещам за шинджи, японеца, който изучаваше старобългарски с херменевтическа страст, от когото помня, че древното 'ca/or[s]' в "покорявам" е значело 'гняв' или 'война'.. боже, шинджи имаше страаашно красив приятел таджик:) нататък: прекрасната rahenna е с тинитус. нищо, аз пък ще си я чакам търпеливо да си изпие сребърната вода;) ..виолетовият генерал се погрижи абсолютно безапелационно, незаменимият той, за обеднялата ми глава, като смислено (неизвестно колко трайно) прекъсна хибернацията ми с баклавата на алексо петров, а и с четирите "дописвания" на FoaBP на porcupine tree.. димитри: макар днес да не ми е достатъчен, направо олеква, админите на segabg.com да не спират да се съгряват с бяла рада и червен петко (кембъл, уджасно липсваш, дзвер), защото ако архивът на джимовите писма всяка сряда в 'наблюдател' изчезне, потлачът ми съвсем ще опостнее.. и въобще не искам да мисля как ще преживея след бате джимо, дано няма след. и, о, безмозъчна логорея, млъквам. )

салове и салюти




друга криотерапия за 'петната по съдраните ни кожи' и още, още утешения, my love, понеже


след като наскоро пост мортем опровергаха големия Тур Хейердал,
днес си отиде и Хилъри, олекнал с няколко хиляди неврона и по-богат с виденията си при пристъпите на хипоксия, калдъръмените бразди на Пътя си и новия вавилон на вертикалното време, с охлузванията и оклузиите му

инертно с/ребро >>

(танцува

циндил-пиндил с гръцмуля на юджийн.

една вещица за обичане;)

) убийствен коктейл за посрещане на каквото-има-да-се-посреща:
the man from the earth, който без малко да проспя, но бях обещала да изгледам
завръщането на р., на която не мога да се наситя, а покрай нея - алцек м. с лък и флейти
оздравяваща регургитация за всеки новопокръстен PR, особено християнки с иначе здрав стомах - час и четвърт в компанията на тези 3P, най-добре видими оттук
(спокойно можеш да се лишиш от самата статия - ЗА ЦЕЛИТЕ на посрещането и заради нищо извън това)
ето този кръвоспиращ кавър на the feeling begins на гейбриъл
и Melissa - един друг екстремизъм над беззащитните в глада си уши плюс
5 щастливо окъпани охлюва, огризки с растителен и всякакъв друг произход, ритуален шум и чифт прозяващи се бутонели от винаги запретнатите ръкави на василиса. в огледалния свят. аз и огледалото прави поне 5;)