нежният овал на лицето ти. да обрасне дано, да сдобие лупус, себеспасително. облата строгост на ръцете ми, намагнитени от самото желание да докоснат внезапно избуяла от очите коса, да я мачкат, да се пукат ароматни мехури страст изот луковиците й, но все пак съкрушени да го обгърнат толкова завинаги непроменимо гладък: меко надиплена вагина за всяка достатъчно остро посичаща ръка, годна да посее перфидността си с ревнивия замах на гробна лопата. противно, предателски крехък овал, пронизително лъснал насред мъглата, обелен. над нас (а кои сме ние? да отброим: моето ничие лице и моите ръце-ръце на всички), се свличат дрипави облаци, тропосферна проказа, оголваща гръбнака на светкавица. наежват въздуха, който съзаклятнически се прокашля край нас. случайното огледало (на езика) ме излюби и изплю, без да трепне дори. сега осиновявам наново ръцете си, изземам ги от всички поради безстопанственост, крещя, пожелавам се, за да не ме изпреварят, и забивам кокалчета в меката кал на бузите и вдълбаните сенки на слепите си очи, проблясващата по устните сподавена музика, убийствената синхармонична агония на негодуванието трябваше да съм другаде вече, укрита отдавна, отляла от лицето си туфа глог, исусов трън, папрат; има ли значение, щом камъните са навсякъде. коса, кости, нокти, кожа, благословени ли да сме, всички ние, с такова удържане на разложението? знаменателно, макар че аз поне не съм искала подаръци, боже. боже?.
но, преди всичко и далеч преди ъгъла - no qtr на оловните zepp за стойката ти, упойваща в. думи като herstory са сякаш намислени за теб. [казвам го без всякаква жалост и нота мизоандрия или оня злощастен, несполучливо самодо/из/вършил се -изъм с ф.]. така. нататък?)
