разтежение в унциала, стъкло, слизеста актиния по
устните
"..междуцарствие, където да достигна минискулите на мъха ти.."
аз съм мръсна пяна по твоята гладка вода и водно стъкло за кристалната ти градина*, пожела да ме нашариш витражно, но аз гася черна вар за белите ти полярни нощи и стъклото ми е духано. аз никога никъде не пристигнах, защото все не тръгвах
.лекувай се от мен, исидоре
*а gallery of homegrowns
Ти си звездна синя светлина идваща от милиарди/светлинни/ години. Отблясъците ти по неправилните ръбати страни на кристала са неговата кармична същност фотонната скорост и живата му застиналост-връщане към началото
ReplyDeleteПП: Мислех си че ако там намерят тялото ми ще открият есемесите до теб и натъпканите до пръсване джобове с три малки жълъдчета
само натриев силикат
ReplyDeleteи не, кристалът ти се случва кармично тъкмо в ядките/жълъдите, исидоре..
(отраженията (ми) се заиграха красиво с ребрата на съвършената му решетка, наистина.. но не я изпълват, освен с едноактните си имплозии)