faaawk; великата траш четворка накуп за сефте от четвърт век? също и в бг? ааааааве!


http://uk.sonispherefestivals.com/2009/12/the-big-four-together-for-the-first-time-in-history/

20, 20+, 200; ..има ли значение наистина [в период].

удивително е съучастничеството чрез донорство - на време и внимание - в следната поредица чествания: събореното в берлин пъстро домино на 9-ти, прожекцията на 'директор на водопад', ознаменувала на 10-ти друга/?ли/ годишнина в така подобаващо пълната с хора-гирлянди, велможи, плакати, колкото и оскъдна на просто хора (! публиката, разбира се) андрейниколова къща, само за да се окръгли от юбилея на фьодор михайлович на 11-ти, застигнал ме щастливо със следното откритие и извор на провиденческа тъга, най-силно в III. ОДНО СОВСЕМ ОСОБОЕ СЛОВЦО О СЛАВЯНАХ и малко преди него.. удивително естествено.

камък с годишни кръгове

какво още?

утехата е, че познавам син- и антиклиналите на една от *къдриците на немирното дете с поизносения колчан.



хм, да. измежду всичко останало, нека се знае: ето така изглеждат, ако биха били изговорими, състоянията на делтата ми, само че в плът и движения. обяснявам със санитарна цел - за да заситя евентуалните любопитства, които кръжат като прилепи (слава богу авторът знае добре, че когато съм изрична, обикновено не пърля питата, т.е. меся с една ръка/говоря еднолично).

just in case: тази и идните две седмици ще/съм double negative като Lenny kravitZ (nigga & jew) в някакъв много мой вариант, което линейно може да се описва кротко и безобидно като - - , но трябва да се види под биос: възможно е да са се съвкупили като положителен знак +, както и да са оформили хладно равенство =, в отказ/липса на интерес да конвергират, също и някаква форма на дизюнкция, така че бръм, плс


//едит: противно равенство засега; пак добре, че съм със звездочелия и толкова време край прелестния малък борис поне!:) (ще кача още свежини във фотобъкита скоро)

welcome bla! несигурно съществуващ като
- дремуцащо в нечия гениална глава доказателство на Т на ферма,
- разглезен от топовни ласки войник на отворения код с осъзнато хлопащи панти (кода, де;)
- бацил на винагинеочакваното и необяснимо захилване
- каон с приятно висока странност, или
- точката на грефенберг в утробата на змеица

хеви ню мембър на списъка любими невъзможници вдясно и да е проклет да си лентяйства и буйства на воля! ))

преди всичко две отпратки:
1
2

АЙАН. айан хирзи али /магаан, с нейното „колониализмът и робството са създали у западните народи едно усещане за вина, което ги кара да се прекланят пред чужди традиции. това е един ленив, дори расистки начин на мислене“. или дръзкото "I am here to defend the right to offend". с разяснението, че с исляма не бива да се държим като с малко дете ('само нека внимаваме да не го нервираме'). с или без шорта submission, който със сигурност ще й струва живота, и последвалото прерязано гърло на тео ван гог. с или без красотата и самозаточенията й в африка и еврабия, книгите и политическата й кариера в холандия, включително нелепия физически край на последната. холандия, доскоро толкова неоспоримо свободнатa ниска земя, същата, която приюти един невъзможно красив и истински принц от хартум, южната земя*, разжалил в ума си исляма и научил се да бълнува на български много преди да го срещна и имам, чак докато го изпъди от втората му родина вече нежеланата му любов. разбирам, че наскоро е изоставил и ниската земя, с научната си кариера и всичко там, защото го е омерзила точно както разочарова айан..

благославям този ден, който започна с qawwali и продължи с достъпното в мрежата за извънредната айан, частната ми оказионна (слава богу, не вехтошарска) носталгия, неуверената, но сигурно настъпваща сладка ерозия на ключа под езика и пентиментото на сцена от дома на La Barbe bleue, за да завърши с дългоочакваните нови котурни, дар от босоногия чудотворец chris, и същинското синьо на (бека)синия stein, обезчестяващо всяка сънливост с благородната лекота на папратов повей.


*посвещавам този пост на изелдин, разбира се

във време на набързо скърпени постаменти на музикалния консумеризъм - например на честотите на погиващата за добро телевизия*, Ина припомни днес за едно гласуване.
съвсем не само като челист, но като някой, който и наживо се е убеждавал какъв тътен успява да изтръгне дори от камерна зала изумително талантливият вироглавец Борис, сега удължавам веригата с удоволствие.. !)




*едит:
говорейки за този тип сандвичево пъблисити в името уж на Музиката, каквото е мю ай, не мога да не спомена сериозните изключения, на които, насилвайки ушите си, се натъквам (с истинска тъга, че се случват тъкмо в този порядък и мизансцен): Деница от предното издание и Магс от последното. едва сега изслушвам каченото във вибокс на Maги и, ах, мойта кожа), и мезодермата ми настръхва от съчетанието на лита форд и уитни х. в едно; уточнявам за справедливост само.

има някаква мерзост в снаждането, но един бог ще ми признае правото да си го позволя отново с тази извадка от, разбирам, съвсем прясното от игълтън. браво на златко енев, за кой ли път. а този портал отива немедленно в блогрола.

> изключителен свод от инсайти, въпросителна напрегнатост като от първия триместър на (надявам се доносена) по-честна бъдеща деноминация и самозадвижен екскурс, разчитащ съвестта си върху оризово-хартиената каша на гноящия морал на този прастар casus belli, или, хайде, нека бъде 'разговор'(и; - няколко са всъщност в царевичната плитка)

четох неочаквано критично, а това отваря джобове, poor me.

поболяващо правомерен лист на мьобиус, плъзнат по водата без палечка и жаби наоколо, с който краят на страстната прекадява тихо тихо тихичкооо:
зеленият пояс повдига безквасно ечемичения ми хляб!! един непоносимо, шестодневно красив въплътен ангел се бори да ошири поне оптически някакви тесни души с разтопения силиций на бляскавия си режещ ум някъде, и май се виждам неспасяемо инициализирана в едно от огледалата, които е взел на въоръжение. и пак за неспасението на всички ни нежно в послетътена на петия ден зазиждат сенки трите телета с маша

ето


кръвопускайки-пускайки кърпа, везана, разбира се, пожелавам идея благосклонност към фундаменталистката еротика за всички ни.

shh.t, как ми липсва дивакът!
4 days 2 go

kmfdm, старият брай уорнър, точно тази чаша млечна мѫгла и мързеливата памет на ръката, обхванала чашата. и всички глаголи аутсорснати вън; цялата действеност и възможна предикация изнесени в таговете
, моля

но не! къде все пак са 53 и 54, аристос!?

гравюра върху восъчна пита; там ще ги търся, да си знаеш :)

signed: пост-тиня, шистерична метапчела, метла с ароматни билки зад вратата, етюд за петдесетградусова медовина, чело от корк, лелка с мек корем, твърди възгледи и чупливи кости, възпалени сатурнов и марсов хълм на дясна длан, две скъсани струни ре и разстроен шлаух наместо гръбнак.

позволих си да бъда офрамена, май главно от себе си, и сега чета зонтаг като обезумяла, при което нормализирам парадоксално кротко. всичко тук (друго/повече надали ще търся), за някой спрял да чете от векове и всъщност никога божем незапочвал в (?суетния) си страх от контаминация [дано не сме много съзнателните бонзаи], (ме) преобразява по дяволски начин. и ям, поглъщам и дори !хрупам!; доброволчествам в нарязването на сводовете си с тази баритова пустинна роза, съживяваща се в уюта на именно моята бедна глава. пожелана и почти съвсем solicited зараза, която (ме) крои ab novo, инокулира (ме) с въгленова креда -от книги и всевъзможни други свитъци страст и безобектна, безчестваща ненавист, които все още с достойнство настоявам, че никога няма да погълна. и също толкова магически безшевно (ме) облича. без да топли.
нали все пак съм решена напълно да измръзна.

!PUSH!



nerds loosing up

а отдолу - поклащащи се фигурки от костно брашно, единствено носле, напудрено с бяла хума, и дървен розов пекинез, задъвкал слюнченото си желе.

и все пак your skin makes me cry, да да

присветва ми (от гниене) също и despite all my rage i'm still just a rat in a cage

и сега какво

can you fake it? will you ape me for me?