преди всичко две отпратки:
1
2

АЙАН. айан хирзи али /магаан, с нейното „колониализмът и робството са създали у западните народи едно усещане за вина, което ги кара да се прекланят пред чужди традиции. това е един ленив, дори расистки начин на мислене“. или дръзкото "I am here to defend the right to offend". с разяснението, че с исляма не бива да се държим като с малко дете ('само нека внимаваме да не го нервираме'). с или без шорта submission, който със сигурност ще й струва живота, и последвалото прерязано гърло на тео ван гог. с или без красотата и самозаточенията й в африка и еврабия, книгите и политическата й кариера в холандия, включително нелепия физически край на последната. холандия, доскоро толкова неоспоримо свободнатa ниска земя, същата, която приюти един невъзможно красив и истински принц от хартум, южната земя*, разжалил в ума си исляма и научил се да бълнува на български много преди да го срещна и имам, чак докато го изпъди от втората му родина вече нежеланата му любов. разбирам, че наскоро е изоставил и ниската земя, с научната си кариера и всичко там, защото го е омерзила точно както разочарова айан..

благославям този ден, който започна с qawwali и продължи с достъпното в мрежата за извънредната айан, частната ми оказионна (слава богу, не вехтошарска) носталгия, неуверената, но сигурно настъпваща сладка ерозия на ключа под езика и пентиментото на сцена от дома на La Barbe bleue, за да завърши с дългоочакваните нови котурни, дар от босоногия чудотворец chris, и същинското синьо на (бека)синия stein, обезчестяващо всяка сънливост с благородната лекота на папратов повей.


*посвещавам този пост на изелдин, разбира се