джованна..! изящна като пневма и почтена към езика като струя олово преди алхимията или пеещите сфери на кеплер. напомня ми троглодитите, с които преди време споходи моя geschwatz

wooooooow.

не знам с какво си го заслужих този ден и всичката му евристика, но -- колажът е следният:

след дълго моржуване, горещата пара на джимо образува слънца по лицето като от пръсване поради лоша адхезия на материала


http://www.kultura.bg/article.php?id=13808

за 'заоблените' ръбове на пропастта; настояването/утешението, че форматите, с които изкуството днес реферира, направлява, задоволява, са все още повече забавни, отколкото оскърбителни. за корпоративния инстинкт и очистващото в пънка, разбиран като напукване на неми устни, за да очудесят крясък по инстинктивен почин; за безалтернативността на пачуърка, холограмите и статуите на езика. наистина, крайно време беше да си купя по-голяма квота за вредни емисии, защото всякак искам да издишам все повече зловоние - то поне е искрено, и да си плащам за това. само още малко макабризъм да ще да ме споходи. и понеже разговорът споменава ед бърнайс, да допълня деси (бошнакова>, усмихвам се само като си представя неразумно красивата ти къдравина и всички други хогартови символи по тебе:) с редундантната си памет и непускан от кватернера full disk scan, с каквото се сещам:
за да си продава маститият му клиент камионите, бърнайс лобира за построяването на магистрален тип пътища. закуската за шампиони бекон с яйца дължиш на него, myomy ) пак същият повишава продажбите на пиана, като възпитава снобия у "професионални домакини". убеждава цялото юес съсайъти в някакси-обективно-непреодолимата-потребност от участие във войната. мдам, зиги фройд във вените му е съвсем всерьез. еднакво талантлив в това да накара целия окцидентум да пропуши тютюн и пие уиски, и сетне по правителствена програма да бори тъкмо това, филтрирайки заедно със сборна формация от тийнейджъри в политическото изкуство и велики магистри в политиката на изкуството цялата холивуд и рекламна прокис, например; и само например, защото паметта ми е по-невярна от краката ми.

после.. северният пише все по-умопомрачително (добре), или моят ум просветва на тъмно, не знам. но точно така исках да пише, особено кантовете. и не мога да не го чета. не, не. монументален. интрузивен. свлачищен, сривен. да не споменаваме и - пълен с подаръци.. непоносимо щедър..

http://lachistein.com/
на практика, с тоя пич почна денят ми. не личният, просто "денят ми", не "денят си", без оглед на всякаква възвратна семантика или музикантска нотация. интересна храна, вкусна, много. сандалово дърво и ечемик, редуващи се с кипване в гласа и някаква неоготик серенадност. неустоим, в целом, а ако не прибързвам, и във фрагмент, всеки фрагмент. само леко примижавам пред, примерно, ето това издевателско заиграване, въпреки очевидно старателно преплакнатия добродушен хумор в него. ще го чакам да отболее този му старлетски (да се чете 'пан'-gender) ентусиазъм само, защото ми идва в повече. искам

т р о г а т е л н о изкуство. никакъв вагнер. патосът на знам, че си отивам, тъй че можеш да ми вярваш. не е за вярване само, че имаш право и да не ми. ето толкова трогателно. и оголена жица. разбира се, с дисторшън, от който струи цветна звукова вълна.
искам да си намеря отново махарадж, онази румънска банда маргинали; много. но --
а, и наистина съм обсебена. което трябва да ме осебесява и така да се събуждам все по-правилна, при мен нали такава е индукцията.