наблюдавам с неприятно чувство идиотското дебелокожие, с което понасям периодичното си накуцване по собствените си фрустрации върху свода от думи-за-избягване /непоносими думи/оброци/заричания/--, странно как все още заеквайки върху първата в списъка:
л ю б и м

л. банди - хмх. тук съм ужасно натраплива и ревнива. ето, днес избирам да посоча (за кой ли път) към мегадет, заради ето това откритие, снаждащо инцизиите ми с органични конци

после - л. чело интерпретатори - йо йо ма, джаки дю пре, мстислав ростропович, йосиф файгелсон, анатоли кръстев, джулиън ллойд-уебър

неминуемо услужливо тук се умества и упражнението върху противната думичка със задавено форсиране при фразата
л. чело композитори - исак албениц, камий сен-санс, габриел форе, луиджи бокерини, йозеф хайдн, бенедето марчело, огюст франшом,
колкото да се задъхам отново, както при трибюта към дю пре наскоро, за да си - И СИ ГО - записвам, че ориентът май припознава най-правилно великанския в живота ми форе. и далечният близък изток. или, най-малкото, това са ми чувствено най-близките от прослушаните интерпретации, предвид как звучи абаносовият ми гриф на тези две л.пиеси ,,


което, poor me, ready-to-serve comatose unclaimed bunkum bunker, е о т в р а т и т е л е н стрип-към-лексиконен (или там някъде) макиаж на бездруго еклектично рошавата ми градина красиви черни бурени и врани. тази тук. (дано поне тази гадост е лечима^]