Saturday, April 12, 2008

прозорци, emo, синилка


индигото на Деметриъс /*Воев

Черни прозорци,
отворени от нея,
за да вляза
при тръпнещите й пръсти.

Аз дойдох през заснежени гори
в търсещите й ръце. (...)

Прозрачен съм
на твоята светлина.
Тя свети оттук
- през кожата ми.

Приеми ме, синьо момиче,
да изпълня стаята ти.
Изтупай снега от крилете ми.
Не ме боли.

Идвах към теб
през сезоните,
за да танцуваме
в твоята моя луна. (...)


тлеещото синьо на разложението в моргата
in space the stars are no nearer,
they just glitter like a morgue



и о, поврага, чистото ноуменално синьо на благовидната морда на Bri W. aka Marilyn Manson norm life baby, we're quitters and we're sober

очите ми никога повече сини, или мастилото на правдив до отчаяние орнамент върху игла, вдяваща се сама в конеца на най-желания клуп. урфеномен на продължила повече от четвърт век мизерстваща тропоска върху безпомощно отвъргнати, бидейки ничии, тропи, и всуе изломотени тропари за "смисъл". разбира се, моята; аз съм този mizar (поне на 'македонски' e ok-word ))


до металния и кално-син carnage на
I have guided my bones
Through some voltage
And I love them still


и винагивинаги зад ултрамаринената отмала на онова правиш очите ми сини, мила, дочуто от гарвана, разкаяно красив и внезапен.., който влита и бавно изплува от маранята. и самата мараня, лилаво отневолен от рамката на друг един прозорец конденз.


или всяко друго синьо. навсякъде.


----/--

No comments:

Post a Comment