аман от суфийски чворове в гладкото лико на толкова крехката ми δόξα, образуващи ронливи праханки и хиляди прагчета,
прагчета и микроводопади; микросътресения; микронекрози. илюзията [за движение] е пълна; при иначе не по-малко пълен покой. still.
така или иначе, идвам просто; навлизам само по отрицание и няколко антиклинали, някои завинаги плешиви, други залесени, когато пожелаят, но все така сводести: съвършената литота. бялата власеница на апофатиката. 'ромоли, моля те; пей се, непоносимо моя..'. а сетне не забрави да погали пантерата в мен, да извие гръбнака й, да я подчини. невинна съм: глосолалията е пожелана, дивата укротена. -
а всъщност е просто тихо, съзаклятнически тихо. и упокоено.
Sunday, July 20, 2008
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
кроткото упоено съзнание
ReplyDeleteто понякога се разширява
до неузнаваеми ретенционални дълбини
укротеното кротува около върха на айсберга над водата
и да ми донесете оттам (поне;)четири реда ослепително бели усмихнати зъби! let fire fire fire ))))
ReplyDelete