не съм била добра;) /не съм писала/ от март; но посвещавам на северния, заради шанса за онемяване.


невинаги лятото ме разгневява и прави оцеляваща/свирепа, но - обикновено>>

таговете днес: utility котиледон фракции оцеляване-във-фрагмент(а) хрущялна екология на 'културата'.

соматизация на ърбан депресията:: плачещите капчуци на климатиците. в строгите термини на етимологията, каквато е прищъпната в злощастната си утилитарна разпотребеност и инструментализация (с извинение, откачила съм си сговорчивата, самомнително-уговаряща глава днес от закачалката в антрето и блудствам с езика), да оцелееш е като да останеш цял. следователно, фрагментиран, може да се окажеш не съвсем оцелял per se. но не можеш да не харесаш именно тази мяра цивилно потребленска скаларност, пищна и изпъстрена със стада, които се от/изхранват с културемичните припадъци (изблици, еякулации) на предвзетото за "култура", "история", апроприиращи с намигване и други кодове на маловерието самоочевидната нищожност/недействителност на въпросните "наличности", от една страна, и, от друга, самоугнетяващи се солиптични йововци, всъщност единствен йов, отдаден на самосегрегацията [на себе си от себе] си, разсъбличащ се сам от горните предвзетости и самонаказващ се с ожесточаване, грубост и лишеност от памет и преди всичко, от: благините на маслодайната роза, договорените стигматизации в солидарно 'притежавани' истории, образи, цени, от приютите на магически комуни като тази на техниките на съгласно и съвместно нищоказване-та-дано-не-сгрешим, и леснините на привидно общите широки и изравнени пътища, накратко: един гладуващ протоплазмено множествен дивак, измежду които (втория чешит) съм и аз. уязвимостите и съешеностите ни с времето са само трошлива розетка от принадени стойности в парниково-емисионното всеобщо изчакване.. суб- или сугубо- не е никакъв избор, go back to homepage или ресто, ако вече си снесъл.

;) сякаш дължа на някого този отчайващо уговоръчен рапрошман към себе си горе. а ето разписани и обещаните тагове от последните дни, някои, разбира се:

поредният нежен обстрел с [пепел от] рафлезии от джованна; измъквам си дири от нея всеки път като котиледони от ягода, непокривани със слама, диви ягоди, без полета и завинаги.

втрисащо добър максим >> рапсодия в синьо > литнали кожи, съдрани от ближните ризи.

великолепно сдвояване с усилване: каша се сменя с чорба, профирно убийствен любомир. и задължителните postdata (напоследък всички повиквания към сървъра са bad request, поне моите:)): мързеливото око на утрото, единственият начин е другият.

принципът:
йов, разигран като one-touch strip[teas]per, само дръпни връвчицата и кожата му ще обелиш до розово, роди го сега. така. пак йов, поврага.

великденски зайци, grave, poco a poco:
бодхи, измършавяващо до "стръкче трева". и единственото сигурно следствие е още едно заспиване, този път - мхм.. собственото ми.

очите протичат, а maghreb, тази хранилка за политическия сад на ръждива франция, тиражира миражите на някаква извънредност, до премаляване. косото око на скуката гледа право към отклонението. транс и индийска goa.

смъртни като задънени улици, красивите жени са бавно отминаване, а влагата им не достига земята, заради високата евапотранспирация в тропическите гори на суетата им. да, кога ли всъщност сме се произнасяли обути?

и още малко абсент с лед в неправилни форми:: shellac, the end of radio. ето, събувам се, т.е., млъквам и спирам с петинга на езика.

^/