лллле. без о!

^^ се засрамва и с обичайното си простодушие се опитва да отговори на въпроса, що не обичаш като мислиш in en, да го казваш на бг? към предния пост, където се самонаричам беден готов за консумация коматозен непотърсен празнословещ бункер. some random tipto(ngu)e examples of mine to argue upon:

>>his cold pressed cheval glass suits her pretty-fissure prom night and own fist. неговото студено пресовано подвижно огледало пасва на балната й вечер с красиви фисури, а и на собствения му юмрук.
>>ai no corrida plotting ain't no good. dammit, itz therapy pedlock guaranteed. better use sum incarceration or get the fuck estranged for a while, you cocked up morsel. зарежи заговори тип ai no corrida. 'би му меча, гарантира само задръстване от пешеход(к)(ци)(ещи) в терапията. вземи пробвай с опандизване или се дистанцирай за малко, шбн дребно човече такова.
>>ahuahu you? пак ли ти, wе?/ае, я мини на отсрещния, а? (окок, това е бразилско-американски сленг)
>>use them ring finger for a ring road to reach her. lady's no ring-ring; shez got every word in 'cl/ass'. що не пробваш с безименния да направиш обиколен път да я стигнеш. тази дама не е на повикване; тя има всяка дума в 'cl/ass'.)

::ааааадски много дефицити, м? (н!о! никога досега не ми е било тясно в майчиния ми.)

наблюдавам с неприятно чувство идиотското дебелокожие, с което понасям периодичното си накуцване по собствените си фрустрации върху свода от думи-за-избягване /непоносими думи/оброци/заричания/--, странно как все още заеквайки върху първата в списъка:
л ю б и м

л. банди - хмх. тук съм ужасно натраплива и ревнива. ето, днес избирам да посоча (за кой ли път) към мегадет, заради ето това откритие, снаждащо инцизиите ми с органични конци

после - л. чело интерпретатори - йо йо ма, джаки дю пре, мстислав ростропович, йосиф файгелсон, анатоли кръстев, джулиън ллойд-уебър

неминуемо услужливо тук се умества и упражнението върху противната думичка със задавено форсиране при фразата
л. чело композитори - исак албениц, камий сен-санс, габриел форе, луиджи бокерини, йозеф хайдн, бенедето марчело, огюст франшом,
колкото да се задъхам отново, както при трибюта към дю пре наскоро, за да си - И СИ ГО - записвам, че ориентът май припознава най-правилно великанския в живота ми форе. и далечният близък изток. или, най-малкото, това са ми чувствено най-близките от прослушаните интерпретации, предвид как звучи абаносовият ми гриф на тези две л.пиеси ,,


което, poor me, ready-to-serve comatose unclaimed bunkum bunker, е о т в р а т и т е л е н стрип-към-лексиконен (или там някъде) макиаж на бездруго еклектично рошавата ми градина красиви черни бурени и врани. тази тук. (дано поне тази гадост е лечима^]

усмивката:: отново опити в това привидно толкова несложно, каучуково изкуство; естествено бледи и извеяни. очевидно дъвката ми е биоразградима /все още/, цикория, не гума.

The Cello. Ten Minutes Older. особено този -- шорт на майк фигис

pheme.

!!наистина прелест; и направо душеспасително от mustdie списъка нататък. )

разтежение в унциала, стъкло, слизеста актиния по
устните

"..междуцарствие, където да достигна минискулите на мъха ти.."

аз съм мръсна пяна по твоята гладка вода и водно стъкло за кристалната ти градина*, пожела да ме нашариш витражно, но аз гася черна вар за белите ти полярни нощи и стъклото ми е духано. аз никога никъде не пристигнах, защото все не тръгвах
.лекувай се от мен, исидоре


*а gallery of homegrowns