Monday, August 22, 2011

измежду явяванията на Божията благодат и промисъл не вярвам да има по-особено от това да изгубиш дете; вероятно само това да го виждаш как гасне в някоя реанимационна в продължение на месец и за да оцелееш, да си изличил всякакъв усет за реалност, вярвайки почти невъзможното, а накрая да помахаш за последно и на кръвта си, и на цялата тази новоизкована надежда, която си отива с него. сухари надежда за из път.
нещо ще да сме длъжници на водата ла гранде фамилия, щом ми взима вече втори толкова близък човек. АААА..!

..както и да е.

успявам да почета тези дни, докато и моят хляб се сушеше до плодовете.. само ще укажа, защото, ясно е, лятото ме убива.

филип лхамсурен. самият фил и книгата му. oh boy!

http://m.theatlantic.com/magazine/archive/2011/09/arab-spring-chinese-winter/8601/?single_page=true

http://librev.com/component/content/article/30-discussion-culture/1311-2011-08-03-20-35-46

първата книжка '2006 на сп. 'факел'. ами толкова много и добри инсайти и за (религиозното) позеленяване на Европа, и за самото 'зелено' разопаковано..


така чудесно спретнатото местенце на шиников http://inscriber.comxa.com/


мх, най-последно това.


0 comments:

Post a Comment