позволих си да бъда офрамена, май главно от себе си, и сега чета зонтаг като обезумяла, при което нормализирам парадоксално кротко. всичко тук (друго/повече надали ще търся), за някой спрял да чете от векове и всъщност никога божем незапочвал в (?суетния) си страх от контаминация [дано не сме много съзнателните бонзаи], (ме) преобразява по дяволски начин. и ям, поглъщам и дори !хрупам!; доброволчествам в нарязването на сводовете си с тази баритова пустинна роза, съживяваща се в уюта на именно моята бедна глава. пожелана и почти съвсем solicited зараза, която (ме) крои ab novo, инокулира (ме) с въгленова креда -от книги и всевъзможни други свитъци страст и безобектна, безчестваща ненавист, които все още с достойнство настоявам, че никога няма да погълна. и също толкова магически безшевно (ме) облича. без да топли.
нали все пак съм решена напълно да измръзна.